Тя се загледа в хоризонта. Нежните й мургави бузи се бяха зачервили от изкачването.

Той й се усмихна разсеяно и снизходително. Той също се връщаше в града, но дори през ум не му мина да я покани в двуколката при себе си. Да го видят в двуколката с едно момиче от народа, с дъщерята на обикновен стражар — беше несъвместимо с достойнството му на човек от местния хайлайф.

Освен образите на героите, Димов използва и задълбочените знания на Генев, за да пресъздаде един истински тютюнев свят за читателя и това личи от всеобхватния опис по търгуването и манипулацията на тютюна, складирането му, промените в пазара, добиването на цените, въвеждането на тонгата и други:

Скрити истории: Историята на едно неразказано въстание

Πpи нaтиcĸaнe нa „Съгласявам се“ или aĸo пpoдължитe дa paзглeждaтe caйтa, Bиe пpиeмaтe вcичĸи биcĸвитĸи, чиятo цeл e пoдoбpявaнe нa функционалността, aнaлизa нa пoтpeблeниeтo и провеждане нa мaрĸeтингoви ĸaмпaнии.

Полк. Христов: В Ирак разбрах, че човешкият живот е един миг

„В романа централно място заемат отрицателните герои, излизащи от буржоазната класа или биващи във връзка с нея, но те са така описани, че губят лошите си качества“.

(…) Способен и убедителен купувач от селата.“.  В записките му се откриват и прототипите на Курт Венкел – в образа на Фрайхер фон Гайер, граф Лерхенфелд – на граф Лихтенфелд, Лудвиг Даубер – на Прайбиш, Таквор Такворян – на Торосян, Жак Асенов – на Коен.

Той беше едър петдесетгодишен мъж с грамадни плещи и гладко избръснато лице, което му придаваше благороден и властен вид, почти съвсем неочакван за провинциален стражар.

— Ще рътлина ходиш ли на лозето? — попита майката, като прекъсна метенето и се загледа изпитателно в лицето на Ирина. — Баща ти заръча да идеш сутринта.

Кочо Апостолов се жени за д-р Марена Колушева. Самият Димитър Димов се познава с тях, а когато излиза „Тютюн“ става ясно, че в романа е обрисувана и Марена в образа на Ирина, за което Димов не отрича. Но тук става въпрос за взаимствани черти от биографията и характера на лекарката. Марена Колушева учи медицина и в края на курса е сред тримата отличници на випуска.

Както пише Екатерина Иванова „тя се заема да му съдейства в името на току-що победилата революция“. Тя е партизанка, а по-късно се занимава и с журналистика. Прототип на Шишко пък е Никола Балканджиев.

Само плашилата, с изтърбушени сламени туловища и фантастични шапки, висяха самотно на коловете си и тъжно поклащаха от ветреца дрипите си. От многоцветната и умираща растителност, от имортелите и жълтурчетата край пътя се излъчваше някакво примирение, което тишината и мекото слънце насищаха със сладостна печал.

— Значи, медицина!… — рече той малко подигравателно, като запали цигара.